Наличните данни не показват отчетливо изместване на български работници или натиск надолу върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни. В същото време работодателите продължават да заявяват значителни потребности от кадри, а регионалните и професионалните несъответствия затрудняват запълването на свободните места с местни работници. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Тенденцията е особено видима в туризма, където сезонната заетост е концентрирана по Черноморието. Според анализа наемането на работници от трети страни може да помогне за покриването на недостига, но не отменя необходимостта от активиране и квалифициране на местния трудов потенциал.
Чуждестранните работници са повече, но делът им остава малък
През 2025 г. Агенцията по заетостта прогнозира 231 хил. потенциални назначения през следващите 12 месеца. Това е с около 12% по-малко спрямо предходната година, но все пак значително над наличното предлагане на труд.
От средата на 2021 г. регистрираната безработица се движи между 4% и 6%, или приблизително 140–165 хил. души. Разликите между регионите обаче са съществени. В София безработицата трайно е под 2%, докато в област Бургас туризмът създава силен сезонен пик на свободните работни места.
В област Благоевград едновременно се отчитат висока безработица и високо търсене на работници. Според анализа това може да се дължи на несъответствие между уменията и местоположението на търсещите работа и нуждите на бизнеса, както и на условията и заплащането, които не привличат достатъчно кандидати. Затова недостигът на кадри изисква решения според конкретните особености на региона и отрасъла.
По данни на Евростат към края на 2025 г. около 29 хил. граждани на трети страни в България имат разрешение за пребиваване по причина заетост. Това е почти пет пъти повече спрямо 2020 г. Агенцията по заетостта отчита общо 49 хил. разрешителни за годината, от които над 18 хил. са за сезонна работа. Дори при тази по-висока оценка чуждестранните работници са под 2% от общо 2,9 млн. заети в страната.
Сезонната работа е съсредоточена в туризма
Най-подробни са данните за краткосрочната сезонна заетост. През 2025 г. са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна работа на граждани от трети страни. Повече от половината са в област Бургас – 8 066, следвана от Варна с 3 022. Най-често наеманите работници са за позиции в хотелиерството и ресторантьорството.
Според анализа регионалните данни не потвърждават тезата, че сезонните работници изместват местните. Областите с най-голям дял наети чужденци по този механизъм не са тези с най-силен спад на заетостта. Не се открива и ясна връзка между дела на сезонните работници и ръста на заплатите на областно ниво.
В Бургас, където броят на сезонните работници е най-висок, заплатите през 2025 г. нарастват по-бързо от средното за страната. Заетостта също се възстановява след спада по време на пандемията.
Данните не показват натиск надолу върху възнагражденията
Заплатите в хотелиерството и ресторантьорството нарастват с близо 110% между 2020 и 2025 г. Това е един от най-високите темпове сред отраслите, макар възнагражденията в сектора да остават ниски.
Съпоставянето на данните за заплати, безработица и заетост по региони не подкрепя тезата, че сезонното наемане ясно потиска заетостта или възнагражденията на българските работници.
Подобни изводи се срещат и в част от европейските изследвания, разгледани в анализа. В Чехия притокът на украински бежанци не води до съществена промяна в заетостта и безработицата сред местните. В Дания имиграцията ускорява преминаването на част от местните работници към по-малко физически и по-комплексни дейности.
Местният трудов резерв има ограничения
Активирането на хора извън заетостта остава важно, но наличният трудов ресурс не може да се измерва само с броя на безработните и неактивните. Сред младите има значителен дял неактивни, но много от тях учат. Други хора срещат здравни, семейни или регионални пречки пред завръщането си на пазара на труда.
Прогнозите на Националния статистически институт сочат, че населението в трудоспособна възраст може да намалее от около 3,9 млн. души днес до 3,1 млн. през 2050 г. При такава тенденция недостигът на кадри вероятно ще се засилва, особено в секторите и регионите, които и сега трудно намират работници.
Привличането на граждани от трети страни може да бъде част от решението за бизнеса и сезонните отрасли като туризма. Според анализа обаче то трябва да върви успоредно с мерки за квалификация и по-добро включване на местните хора в заетостта.
*Източник и снимка: ИПИ
__________________________________________
Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK
Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM
Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN
Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE
