Българският туризъм е преминал през своеобразен „стрес тест“ заради силната негативна кампания срещу сектора, но въпреки това остава стабилен и се намира в много добро състояние. Това заяви проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, по време на практическата конференция „Култура и туризъм“ в Каварна, съобщи БТА.
Форумът се провежда в залата на Общинския съвет, а негови организатори са Община Каварна, Съюзът на народните читалища и Университетът по библиотекознание и информационни технологии.
Туристическият сектор устоя на сериозните критики
По думите на проф. Драганов през годината българският туризъм е бил подложен на сериозни критики, свързани с презастрояването, развитието на ключови пазари и силната сезонност.
Въпреки това качеството на туристическата инфраструктура и на предлаганите услуги се е повишило значително. Експертът открои доброто ниво на хотелската база, ресторантите, транспорта и цялостната организация в сектора.
„Никога не съм виждал толкова много добри хотели, петзвездни, четиризвездни, ресторанти на много високо ниво, транспорт на много добро ниво и като цяло организация на много високо ниво“, заяви проф. Драганов.
Повече чуждестранни туристи и пътувания на българи
От началото на годината броят на чужденците, влезли в България, се е увеличил с около 2%, посочи експертът, позовавайки се на данни на Националния статистически институт.
Спрямо предпандемичната 2019 г. страната е посрещнала близо 1,2 млн. повече чуждестранни посетители.
Ръст се наблюдава и при вътрешния туризъм. Според представените данни приблизително 4,2 млн. българи пътуват в страната, като средно предприемат по 5,8 пътувания годишно.
Тези резултати показват, че вътрешният пазар продължава да има ключово значение за устойчивостта на сектора, включително извън традиционно силните летни и зимни месеци.
Ниските цени не винаги са конкурентно предимство
България продължава да бъде сред по-достъпните туристически дестинации в Европа. Според проф. Драганов обаче това не трябва автоматично да се разглежда като предимство.
По-високата цена често е свързана с по-качествен туристически продукт, по-добро обслужване и по-голяма добавена стойност за местната икономика. Като пример той посочи разликата между цената на вечеря за двама в България и в съседна Гърция.
Темата за цените става все по-важна за българския туризъм. Предизвикателството пред бизнеса вече не е само да привлича повече посетители, а да предлага преживявания, за които туристите са готови да останат по-дълго и да похарчат повече.
Сезонността не е само български проблем
Проф. Драганов коментира и един от най-често обсъжданите проблеми на българския туризъм – краткия активен летен сезон.
По думите му сезонността не е характерна единствено за България. В редица популярни европейски дестинации летният пик също е концентриран в сравнително кратък период, тъй като отпуските на голяма част от европейците са съсредоточени основно през август.
Реалната възможност за удължаване на сезона е свързана с развитието на допълващи туристически продукти – културен, събитиен, здравен, СПА, винен, кулинарен и природен туризъм.
Културният туризъм отчита сериозен ръст
Културният туризъм е сред сегментите с най-динамично развитие, като ръстът е концентриран основно в София и Пловдив.
Тази тенденция се отразява и на въздушния трафик. Според данните, представени от проф. Драганов, летище Варна отчита приблизително 5% увеличение на пристигащите пътници, а при летище София ръстът достига около 7%.
На този фон българското Черноморие все още изостава с приблизително 4% спрямо нивата от 2019 г. Това подчертава необходимостта от по-силно позициониране на морските региони и създаване на продукти, които не зависят единствено от плажната почивка.
Южна Добруджа може да превърне слабата натовареност в предимство
Южна Добруджа е сред районите с по-ниска туристическа натовареност както при пътуванията на българи, така и при посещенията на чужденци.
Според проф. Драганов именно това може да се превърне в стратегическо предимство за региона. Районът разполага с добре запазена природа и не е засегнат в същата степен от презастрояването, характерно за някои части на Южното Черноморие.
Вместо да следва модел на масов туризъм, Южна Добруджа може да се позиционира като дестинация за по-спокойни и висококачествени пътувания, свързани с природата, културата, местната кухня и автентичния начин на живот.
Потенциал имат малките места за настаняване, фермерските и кулинарните преживявания, културните маршрути, наблюдението на птици, велосипедният туризъм и почивките сред природата.
Местните продукти трябва да станат част от преживяването
Развитието на региона трябва да се основава на високо качество, природните дадености и по-видимото присъствие на местното производство в туристическото предлагане, смята експертът.
Това означава хотелите, ресторантите и туристическите обекти да използват и представят повече местни храни, вина, занаятчийски изделия и културни традиции. Подобен подход не само обогатява преживяването на посетителите, но и оставя по-голяма част от приходите в местната икономика.
Проф. Драганов подчерта и необходимостта от качествена инфраструктура и по-добра връзка между пътната мрежа и плажовете в района. Бъдещите инвестиции трябва да бъдат съобразени с природната среда и да използват съвременни архитектурни решения и технологии.
Нискотарифните авиокомпании и AI ще променят туризма
През следващите години развитието на туризма ще бъде все по-силно свързано с нискотарифните авиокомпании, интернет платформите и електронните резервации, прогнозира проф. Драганов.
Изкуственият интелект също ще има нарастваща роля при представянето, популяризирането и продажбата на туристически продукти. Технологиите дават възможност дори на по-малки дестинации и семейни бизнеси да достигат директно до потенциални гости, без да разполагат с големи маркетингови бюджети.
За да се възползват от тази възможност, местните туристически компании ще трябва да инвестират в качествено дигитално съдържание, лесни онлайн резервации и ясно разпознаваеми продукти.
Местният бизнес трябва да поеме инициативата
Като един от основните проблеми пред сектора проф. Драганов открои липсата на достатъчно силна саморегулация и устойчиви местни професионални общности.
Според него туристическият бизнес трябва да се обединява, да защитава интересите на коректните производители и доставчици и да налага общи стандарти за качество.
„Туризмът е индивидуална дейност. Не очаквайте държавата или общината да ви свърши работата“, заяви проф. Драганов.
Успехът на една дестинация зависи не само от рекламата и институционалната подкрепа, а и от отношението към туристите, професионалните умения и способността на местния бизнес да създава качествен и продаваем продукт.
Посланието към сектора е ясно: растежът трябва да върви заедно с по-високо качество, честна конкуренция и опазване на природата, традициите и местното производство.
*Снимка: профил на Румен Драганов във Facebook
__________________________________________
Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK
Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM
Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN
Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE
