Музеите остаряват заради липса на инвестиции
Музеите остаряват прогресивно заради безхаберие на общините. Общините не виждат полза от това да инвестират в обновяването на музеите на тяхна територия, поради което немалко от тях са с остарели експозиции, замръзнали някъде в 60- те или 80-те години на миналия век.
Често отговорът на общините е, че няма пари за ремонти и обновление като в същото време приходите от посещения се задържат в общинския бюджет, вместо да се връщат в културните институции.
Обединение на музеите и нуждата от промяна
Тези принципни проблеми наред с нуждата от ръст в заплатите на персонала, за да спре неговата демотивация и текучество, са събрали в обща организация 147 музея с различен профил от цялата страна в Сдружение „Български музеи“. Нейният председател и директор на модерен вече музей в Пловдив работи на принципа „Не може да не може“.
„Опитваме се да центрираме нещата“
Председателят на организацията Гл. ас. д-р Огнян Тодоров напомня времето, когато Асен Василев бе финансов министър и искаше резултати от музеите срещу финансиране. Цитира негови думи, че както Природонаучният музей в Пловдив се справя, би трябвало да могат и другите. Повод за това става фактът, че общината отпуска около 6.5 млн. лв., благодарение на които музеят е изпразнен от старото му съдържание и е оставен само на груб строеж, а после всичко е направено наново.
Оттогава входната такса е поскъпнала символично – само с 1 лев, но приходите от 18 хил. лв. годишно, 12 години след ремонта вече надхвърлят 800 хил. лв., казва пред „Дневник“ Тодоров. Обяснението е в увеличения интерес на посетителите. И това не е единственият пример, тук се нареждат и други музеи – във Враца, в Пазарджик…
Пътят към модернизацията
Днес, 147 музея от общо 190, са в Сдружение „Български музеи“. Председателят не знае какъв е мотивът на останалите да не се присъединят като обяснява, че организацията се бори за интересите на всички, а не само на някои.
„И това е някак си лична отговорност на тези ръководители, защото ние в последните години вдигнахме много летвата на музеите, включително и на тези, които не са членове на сдружението, само в рамките на три години успяхме да повишим заплатите на музейните служители с 83.9 процента, което е съществен скок“, дава пример той.
Все още със страшна сила виси въпросът за модернизирането, без което няма как да се привличат посетители. И се получава така, че в редица населени места се развиват хотелите, заведенията, магазините, а музеите си остават същите.
„Туризмът се развива, а музеите остават встрани. А когато музеите са в лошо състояние, посетителите остават с лоши впечатления от града“, подчертава Тодоров. Мнението му се споделя и от туроператори и общински служители в туризма, които говориха по темата на годишната среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) с общините.
Финансиране и липса на визия
Общинските музеи са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, поради което техните приходи отиват в бюджета на местната власт. И би трябвало общината да ги върне, за да може музеите да се развиват. В общия случай обаче това не се случва, а когато музеите поискат пари, за да модернизират и подобрят нещо, получават отговор, че пари няма.
Местните власти не виждат смисъл да инвестират в музеите си, защото според Огнянов не могат да оценят това, че развитието на даден музей привлича посетители не само в конкретната община, но и в съседните.
Голяма част от музеите в страната са спрели развитието си, доста назад във времето – може би в 60-те, 80-те години на 20 век. И така се създава едно впечатление в обществото, че музеите са едни прашни институции, в които нищо не се случва.
Все пак отчита, че намалява броят на незаинтересованите от музеите общини.
Търсене на финансиране и проекти
Затова сред акцентите в работата на организацията е намирането на средства, с които да се финансират проекти. Така през 2024 г. са осигурени 5.5 млн. лв., за които са подадени над 120 проекта на музеи и галерии. Кандидатстването е пред Министерството на културата.
За Тодоров това означава, че ръководителите на музеите имат желание да направят нещо и да обновят своите експозиции. От възможностите на такива програми се възползват и музеи, които не са членове на сдружението, което е двигателят на подобни инициативи.
„Трябва да сме заедно и да сме обединени, да имаме една цел, така че да е постигната“, посочва той.
Липса на кадри и проблеми с персонала
Въпреки повишението на заплатите те остават не особено атрактивни, което води до голямо текучество. Често служители се ориентират към сферата на образованието, където заплатите бяха повишени и обвързани с ръста на средната заплата за страната.
Така музеите периодично остават без част от служителите, а освен това е трудно да привлекат други отново заради размера на заплатите.
Абсурдът: музеи, които не работят през уикенда
Това води до други проблеми като например факта, че на някои места е много трудно персоналът да бъде убеден, че трябва да работи през уикенда, което води до абсурда, че тъкмо когато има посетители, те са затворени.
„И тук апелирам към всички директори, които имат такъв проблем, да го решат възможно най-скоро, защото това пречи не само на имиджа на тяхната институция, но и на имиджа на всички музеи в страната.“
Тодоров признава, че този въпрос е сложен за решаване особено когато има малко служители, за да им се направи график.
„От една страна е желанието на директорите на музеите. Защото аз смятам, че няма начин да няма начин. Когато искаме да направим нещо, винаги може да бъдем гъвкави“, посочва той.
Гъвкавостта, разбира се, е по-лесно постижима, когато има повече служители и те могат да се ротират по график така, че да имат достатъчно почивни дни. В случая с Природонаучния музей в Пловдив при нужда временно се наемат и нови служители.
Липса на експерти за проекти
Малкият екип и изтичането на хора към други сфери поставя и други проблеми – не остават хора, които са обучени да подготвят проектите, с които да се кандидатства за финансиране.
„Имаме възможност да кандидатстваме по много в проекти. Въпросът е, че трябва да има кадърни специалисти в музеите, които да са достатъчно амбицирани да разработват проект, да намерят финансиране, да го изпълнят, а след това да го отчетат“, обяснява Тодоров.
Наемането на външна фирма да разработи проект не е добро решение заради това, че част от финансирането ще отиде за нея вместо за дейности по проекта.
Положителни резултати и бъдещи надежди
Като успех на организацията Тодоров отчита това, че през последните 3 г. общо 49 музея, които са се финансирали само от общините, са преминали на държавно финансиране, което обхваща вече общо 320 служители, по-голямата част от които остават на разположение на самите музеи.
„Много силно се надявам, сега с приемането на редовен бюджет, това положение да се запази“, казва Тодоров.
*На заглавната снимка – Модерният Природонаучен музей в Пловдив (зала Планетариум)
__________________________________________
Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK
Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM
Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN
Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE
