Хотелският бизнес в България навлиза във втората половина на 2026 г. с по-слаба заетост, растящи оперативни разходи и ограничени възможности за ново повишаване на цените. Над 70% от хотелиерите, участвали в национално проучване, смятат, че бизнес климатът се е влошил спрямо същия период на миналата година.
Данните са от традиционното допитване на Хотелския форум (HTIF) и Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE), проведено в края на юни и началото на юли 2026 г.
Резултатите очертават сложна ситуация. Хотелите са притиснати едновременно от отслабващо търсене, по-високи цени на стоките и услугите и нежелание на пазара да приеме значително поскъпване на нощувките.
Близо две трети от хотелите работят при заетост под 50%
Заетостта се превръща в един от най-тревожните показатели за първата половина на годината. Близо две трети от анкетираните хотели отчитат средна заетост под 50%.
Повече от половината участници съобщават, че заетостта им е намаляла спрямо първото полугодие на 2025 г. При около една четвърт от хотелите спадът надхвърля 20%.
Това поставя особено силен натиск върху обектите с високи постоянни разходи, които трябва да поддържат персонал, инфраструктура и определено ниво на обслужване независимо от броя на гостите.
Цените на нощувките изглежда са достигнали пазарен таван
При половината от хотелите средната цена на нощувка през първото полугодие е била между 50 и 100 евро. Около една четвърт са работили при цена под 50 евро, а 20% са попадали в диапазона между 100 и 200 евро. Само малка част от хотелите са реализирали средни цени над тези нива.
Малко над половината от участниците са увеличили цените си с до 10% през първите шест месеца на годината. При около една пета не е имало промяна, а 10% дори са намалили цените.
Намеренията за втората половина на 2026 г. показват колко ограничена е възможността за ново поскъпване. Две трети от хотелите не планират да променят цените, въпреки продължаващия ръст на разходите. Само около една четвърт предвиждат увеличение с до 10%.
Това означава, че значителна част от сектора вече не може лесно да компенсира инфлацията чрез по-високи цени за гостите.
Повече от половината хотели отчитат спад на приходите
Над половината от анкетираните съобщават за по-ниски приходи спрямо първата половина на 2025 г. Една трета са постигнали някакъв ръст, а при 12% приходите са останали без промяна.
Очакванията за оставащите месеци на годината също са предпазливи. Малко под половината от участниците прогнозират умерено увеличение на приходите, но 40% очакват нов спад.
Разликата спрямо настроенията преди година е значителна. В предишното проучване само около 10% от хотелиерите са очаквали понижение на приходите през второто полугодие, докато повече от половината са прогнозирали растеж.
Разходите на някои хотели са скочили с над 20%
Най-силният натиск върху бизнеса идва от оперативните разходи. Около 40% от анкетираните съобщават за увеличение с повече от 20% за една година. При още една трета ръстът е между 10 и 20%.
Докато през 2025 г. основният фактор за по-високите разходи са били възнагражденията, през тази година водещ проблем е общата инфлация и поскъпването на стоките и услугите, включително храните и напитките.
В резултат половината от хотелите отчитат влошаване на рентабилността. При една трета тя остава без промяна, което също означава, че бизнесът трудно успява да разшири финансовия си буфер за ремонти, модернизация и бъдещи инвестиции.
Инфлацията измества недостига на персонал като основен проблем
В продължение на години липсата на служители беше сред най-сериозните предизвикателства за българските хотелиери. През 2026 г. обаче инфлацията и растящите цени вече заемат първото място.
На втора позиция е намаляването на броя на туристите, а недостигът на персонал остава трети сред най-често посочваните проблеми.
Картината при кадрите не е еднаква за всички хотели. Около една трета от участниците заявяват, че нямат затруднения със запълването на свободните позиции. Други 40% отчитат до 5% незаети щатове.
При приблизително една четвърт от хотелите обаче липсват повече от 10% от необходимите служители, което вече може да влияе върху качеството на обслужването и възможността за използване на пълния капацитет.
Хотелиерите продължават да разчитат на работници от чужбина
Според 58% от анкетираните вносът на работници от други държави е сред възможните решения на кадровия проблем.
Други 56% посочват стажовете и програмите за заетост на студенти и ученици от горните класове. Почти половината смятат, че заплатите в сектора трябва да бъдат повишени, за да станат по-конкурентни спрямо възнагражденията в други индустрии.
Участниците са имали възможност да изберат повече от един отговор, поради което сборът на процентите надхвърля 100%.
Румъния остава най-важният чуждестранен пазар
Румъния продължава да бъде основният международен пазар за българските хотели. Тя е посочена от 60% от участниците и има значителна преднина пред останалите държави.
Следват Великобритания, Полша и Турция с по 21%, Гърция и Германия с по 19%, Израел с 18% и Чехия с 16%.
Данните показват, че българският туризъм остава силно зависим от ограничен брой пазари, което увеличава уязвимостта му при икономически, политически или транспортни сътресения в тези държави.
Пазарната диверсификация и по-активното привличане на туристи от нови региони вероятно ще бъдат сред важните задачи пред сектора през следващите години.
Инвестиционните планове остават изненадващо устойчиви
Въпреки по-слабите финансови резултати хотелиерите не се отказват от инвестиции.
Около 40% предвиждат по-сериозни ремонти и капиталови разходи. Делът е почти непроменен спрямо миналата година, когато подобни намерения са заявили 41% от участниците.
Интересът към изграждането на нови хотели също остава стабилен. През 2026 г. 21% от анкетираните заявяват инвестиционни намерения за нови обекти, при 20% година по-рано.
Това може да бъде знак, че инвеститорите разглеждат сегашните затруднения като временно забавяне, а не като трайно отстъпление на туристическия пазар.
Какъв е профилът на участниците в проучването
В допитването са участвали мениджъри и собственици, представляващи около 8% от хотелската база в страната, разположена в места за настаняване с повече от 15 стаи. Къщите за гости и ваканционните апартаменти не са включени.
Градските и морските хотели имат равен дял от по 28%. Спа и уелнес хотелите представляват 23%, планинските обекти са 9%, а хотелите в близост до природни и археологически забележителности са 5%.
Повече от две трети от анкетираните управляват целогодишни хотели, а малко над една четвърт представляват сезонни обекти.
Почти половината от участващите хотели са с четири звезди. Повече от една четвърт са тризвездни, а петзвездните обекти формират 14% от извадката.
Хотелите с до 100 стаи представляват 60% от участниците. Около една четвърт разполагат с между 100 и 200 стаи, а 16% са големи хотели с повече от 200 стаи.
Втората половина на 2026 г. ще бъде тест за устойчивостта на сектора
Резултатите от проучването не означават, че всички хотели в България се намират в еднаква ситуация. Те обаче показват отчетливо влошаване на настроенията сред значителна част от бизнеса.
Основното предизвикателство вече не е само привличането на повече гости. Хотелите трябва едновременно да контролират разходите, да запазят качеството на услугата, да инвестират в базата си и да предлагат цени, които пазарът е готов да плати.
Втората половина на 2026 г. вероятно ще покаже кои обекти разполагат с достатъчно силен продукт, ефективно управление и достъп до устойчиви туристически пазари, за да преминат през периода на свити маржове без сериозен компромис с качеството.
__________________________________________
Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK
Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM
Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN
Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE



