Котките се завръщат в двореца „Топкапъ“ в Истанбул след възстановяването на котешка вратичка, водеща към дворцовия харем

Историческият дворец „Топкапъ“ в сърцето на Истанбул възроди любопитна част от своето минало – възстановена бе котешката вратичка, използвана още през османския период, за да позволи на пухкавите обитатели на двореца свободно да се движат из комплекса.

Според изданието Daily Sabah, реставрацията възстановява оригиналния дизайн на малкия проход, който води към покоите на т.нар. „кара агалар“ – черните евнуси, пазители на султанския харем. Така котките отново могат да прекосяват историческите помещения на двореца, както са правили преди векове.

Символ на османската грижа към животните

Проходът е част от дворцовия живот от векове и се счита за символ на грижата на османците към домашните любимци. Котките винаги са били почитани в Османската империя и са живели в хармония с хората, включително в най-висшите дворове на султаните.

Исторически контекст и значение

Илхан Коджаман, ръководител на отдела по поддръжката на двореца „Топкапъ“, обяснява, че мястото на възстановената вратичка е тясно свързано с пространството, където са живели „кара агалар“ – елитната охрана на харема.

„Дарюсааде агата заемал най-високия ранг сред пазителите на двореца. Стаите, свързани с вратата, на която е котешката вратичка, са били използвани от служители с по-нисък ранг. Те често водели котките си със себе си – за тях също е бил предвиден специален вход,“
разказва Коджаман.

Котките – вечните обитатели на двореца

Днес дворецът „Топкапъ“ продължава традицията да приютява десетки котки.

„Нашият персонал се грижи техните нужди да са задоволени, за да живеят комфортно. Искаме да покажем тази османска практика и вярваме, че тя ще предизвика интерес сред посетителите,“
допълва Коджаман.

Така дворецът не само възстановява историческа архитектурна подробност, но и възражда духа на толерантност и уважение към животните, характерен за османската култура.

Символично завръщане

Реставрацията на котешката вратичка е част от по-широките усилия за опазване на културното наследство на Истанбул. Тя напомня, че историята на „Топкапъ“ не е само в камъните и стените му, а и в живите му обитатели – котките, които го населяват от векове.