Археологическите обекти може да получат финансиране за 3 години

Значимите археологически обекти може да получават финансиране за две-три години (Видео Евтим Милошев)

СЛЕДИ TRAVELRADAR И В GOOGLE
Добави ни като предпочитан източник и виждай по-често публикациите ни в Google.
Black Weeks във VASCO. Електронни преводачи на страхотна цена с 20% отстъпка. Допълнителни 5% с код radar5

Министерството на културата подготвя нов модел, който да осигури по-голяма предвидимост за археологическите екипи и да свърже проучванията с опазването и културния туризъм

Министерството на културата обмисля въвеждането на дву- или тригодишни програми за финансиране на значими археологически обекти в България.

Стани Ръководител на полети. Въздушното пространство има нужда от теб

Промяната трябва да позволи по-дългосрочно планиране на проучванията, консервацията, опазването и представянето на археологическото наследство пред посетителите. Това съобщи министърът на културата Евтим Милошев при работното си посещение на нос Калиакра.

По-голяма сигурност за археологическите екипи

В момента сезонният характер на археологическата работа и ежегодното финансиране затрудняват последователното управление на проучванията.

„Обмисляме финансови програми, които да бъдат с по-дълга продължителност – две-три години, за да могат екипите да правят планиране, да могат да правят управление на процеса“, заяви министър Милошев.

Gullivair Банкок Пукет Малдиви

По думите му гарантираното за по-дълъг период финансиране ще позволи работата да бъде организирана по-правилно и да включва както теренните проучвания, така и необходимата последваща консервация.

От разкриването на обекта до неговото управление

Новият модел трябва да свърже научните изследвания с опазването на културното наследство, управлението на археологическите обекти и развитието на културния туризъм.

„Археолозите си вършат своята работа, но след това, когато се разкрият всички тези обекти, възниква въпросът как се управлява, как се опазва, как се съвместява научната работа с културния туризъм“, посочи Милошев.

Според него България може да използва успешни практики от държави с развит културен туризъм като Италия, Турция, Малта, Кипър и Гърция.

По-добри условия за посетителите

Министърът постави акцент и върху начина, по който археологическите обекти посрещат туристите.

При Калиакра например има сериозен туристически поток, но потенциалът на мястото може да бъде използван по-пълноценно чрез подобряване на посетителската инфраструктура.

Сред необходимите елементи са:

  • ясно организирани входни и посетителски пространства;
  • информационни и обслужващи центрове;
  • възможности за закупуване на вода и други основни продукти;
  • магазини за сувенири и реплики на открити артефакти;
  • по-добро представяне на историята и значението на обекта;
  • цялостни планове за опазване и управление.

Създаването на подобни планове ще бъде сред основните приоритети в работата на Министерството на културата.

Културният туризъм може да финансира нови проучвания

Ръководителят на археологическите проучвания на Калиакра и директор на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова подчерта необходимостта от последователен процес – от разкриването и възстановяването на ценните структури до представянето им пред публиката.

Според нея архитектите трябва да се включват непосредствено след археолозите, за да бъдат разработвани проекти за възстановяване и социализация.

„Това да се превърне в една дестинация на културния туризъм, която да носи средства“, заяви доц. Петрунова.

Приходите от посещения могат да създадат устойчив финансов ресурс за продължаване на археологическите изследвания и поддържане на обектите.

Промените може да бъдат приложени за сезон 2027

Предложението за дългосрочно финансиране ще бъде обсъдено през следващия месец или месец и половина. Очаква се то да бъде отразено в промени в правилата за теренните археологически проучвания.

Заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов обясни, че целта е след приемането на новите правила процедурата за финансиране през 2027 г. да започне достатъчно рано.

Това трябва да позволи археологическият сезон да стартира с:

  • подписани договори;
  • предварително осигурено финансиране;
  • навреме сформирани екипи;
  • по-добре планирани теренни дейности;
  • предвидена последваща консервация.

Идеята за по-дългосрочно финансиране се обсъжда от археологическата общност от няколко години.

Калиакра и Провадия-Солницата във фокуса на посещението

Преди посещението на Калиакра министър Милошев разгледа и Праисторическия комплекс Провадия-Солницата. Там той разговаря с ръководителя на проучванията акад. Васил Николов от Националния археологически институт с музей при БАН.

По време на визитата на Калиакра археологическият екип представи последните находки и резултатите от теренната работа.

Министърът се срещна и с ученици от Националната гимназия за древни езици и култури, които провеждат археологически стаж на нос Калиакра.

Според Милошев взаимодействието между музеите, археолозите и училищата е важно както за развитието на сектора, така и за подготовката на следващото поколение специалисти.

„Добавената стойност е голямата цел. Това е част от историята ни, част от културния туризъм, част от възможностите пред регионите за развитие“, подчерта министърът.

Повече информация е публикувана на сайта на Министерството на културата.

__________________________________________

Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK

Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM

Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN

Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE

ИСКАШ ОЩЕ НОВИНИ ОТ TRAVELRADAR?
Добави TravelRadar.bg като предпочитан източник в Google и откривай по-лесно следващите ни публикации.
Настройката се управлява от Google.
Свързани публикации
Общо
0
Споделете