Айтос е сред онези български градове, които рядко попадат в центъра на туристическото внимание, но могат да изненадат посетителите със своята история, архитектура и характер. Разположен в подножието на Източна Стара планина, градът пази ценни свидетелства за развитието на България след Освобождението и за постепенното навлизане на европейските архитектурни влияния.
По улиците на Айтос могат да бъдат открити представителни обществени сгради, домове с богата декоративна украса и постройки от края на XIX и началото на XX век. Част от тях продължават да изпълняват своите функции и днес, а други напомнят колко важно е архитектурното наследство да бъде съхранено и превърнато в част от съвременния живот на града.
Архитектът, оставил своя отпечатък върху Айтос
Разказът за архитектурната история на Айтос неизбежно преминава през името на италианския архитект Рикардо Тоскани.
Той е роден през 1857 г. в Индуно Олона, Италия, и пристига в България след Освобождението. В началото участва в изграждането на железопътната линия Саранбей, днешния Септември, до София.
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Тоскани застава на страната на България. Той организира Италианското дружество за взаимопомощ и заедно с десетки свои сънародници се включва в бойните действия. За проявената храброст е удостоен с държавно отличие.
През 1891 г. Общинският съвет в Айтос официално го назначава за градски архитект. Архивите не дават пълна картина на всички негови проекти в града, но е известно, че той е автор на една от най-красивите и разпознаваеми местни сгради – Зумпаловата къща.
Зумпаловата къща – архитектурната перла на Айтос
Зумпаловата къща е сред най-ценните архитектурни паметници в Айтос. Построена по проект на Рикардо Тоскани, тя се отличава от традиционните възрожденски и следосвобожденски постройки в региона със своя представителен европейски облик.
Още при първия поглед впечатление правят масивните колони при входа, красивото стълбище от айтоски андезит и богатата каменна украса около прозорците. Фронтоните и декоративните елементи придават на фасадата характерната монументалност на архитектурата от края на XIX век.
Според разкази на по-възрастни жители на града интериорът някога е бил украсен със стенописи, наподобяващи египетски фрески. Голяма част от тях обаче са били унищожени при последващи ремонти.
През 1972 г. Зумпаловата къща е обявена за архитектурен паметник на културата. И днес тя остава едно от най-ценните свидетелства за работата на Рикардо Тоскани в Айтос и ключова спирка за всеки, който иска да опознае историята на града чрез неговите сгради.
Айтоският андезит – камъкът, оставил следа в региона
Архитектурното развитие на Айтос е тясно свързано с едно от природните богатства на района – прочутия айтоски андезит.
В края на XIX век край река Дермендере работят множество каменни кариери, в които участват и италиански майстори. Добиваният материал се използва не само в Айтос, но и при изграждането на обществени сгради в Бургас, мостове, паметници, улични бордюри и съоръжения на пристанището.
Здравината, цветът и възможностите за декоративна обработка превръщат айтоския андезит в предпочитан строителен материал. Рикардо Тоскани също го използва в част от своите проекти, като така свързва европейската архитектурна естетика с природните ресурси и занаятчийските традиции на региона.
Наследството на Рикардо Тоскани в Бургас
Ако Айтос поставя началото на работата на Тоскани като общински архитект, Бургас се превръща в града, в който той оставя най-мащабното си наследство.
С неговото име се свързват храмът „Св. св. Кирил и Методий“, хотел „Империал“, Синагогата, домовете на Иван Хаджипетров и Йови Воденичаров, както и други обществени и жилищни сгради, допринесли за европейския облик на морския град.
Изследователите определят Тоскани като архитект с изключително усещане към пространството, материалите и градската среда. Тези качества могат да бъдат разпознати и в запазеното му наследство в Айтос, макар то да е по-малко познато на широката публика.
Скритите архитектурни съкровища на Айтос
Зумпаловата къща далеч не е единствената сграда, която заслужава внимание. Айтос пази и други интересни постройки, чиито автори все още не са установени или за които е запазена твърде малко историческа информация.
По улиците „Цар Освободител“ и „Петър Берон“ могат да се видят сгради от началото на XX век, сред които старият градски хотел и къщата с часовниковата кула. Те са част от времето, когато европейските архитектурни тенденции постепенно започват да променят облика на българските градове.
Сред любопитните исторически обекти е и старата пощенска сграда. Местни изследователи допускат, че нейният проект може да е повлиян от архитектурните практики в Австро-Унгария. Тази връзка не изглежда случайна, тъй като първият градоустройствен план на Айтос е дело на унгарския архитект и инженер Йосиф Керекеш.
Тези сгради не са просто красив фон. Те разказват за стопанския подем, културните връзки и амбицията на един развиващ се град да бъде част от модерна Европа.
Потенциал за културен и архитектурен туризъм
Архитектурното наследство дава на Айтос възможност да изгради разпознаваем туристически образ извън традиционните маршрути по Южното Черноморие. Градът се намира сравнително близо до Бургас и може да се превърне в интересна спирка за еднодневно пътуване, особено за посетители с интерес към историята, архитектурата и местната култура.
Подходящо обозначаване на историческите сгради, създаване на пешеходен архитектурен маршрут и разказване на историите зад фасадите биха направили това наследство по-достъпно. Възстановяването и адаптирането на ценни постройки за културни, обществени или туристически функции може да им даде нов живот, без да заличава историческия им характер.
Град между паметта и бъдещето
Силата на Айтос е в съчетанието между история, природни ресурси, местни традиции и възможности за съвременно развитие. Архитектурните паметници показват как градът е изглеждал в един от най-динамичните периоди от своето минало. Новото строителство и обновяването на градската среда от своя страна очертават посоката, в която той иска да се развива.
Предизвикателството е тази промяна да се случва с уважение към наследството. Защото бъдещето на един град не се изгражда чрез заличаване на неговата памет, а чрез умелото ѝ вписване в съвременния живот.
Айтос има всички предпоставки да бъде не просто населено място по пътя към морето, а самостоятелна дестинация с история, архитектурна идентичност и собствен разказ.
Подробният материал за Айтос ще намерите в Списание Daibau ТУК
*Текст и снимки: Списание Daibau
__________________________________________
Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK
Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM
Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN
Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE
