Войната в Близкия изток вече не е само геополитическа тема – тя има пряко отражение върху глобалната икономика и все по-осезаемо засяга авиационния сектор. Затварянето на въздушни пространства, пренасочването на полети и рязкото покачване на цените на
авиационното гориво поставят авиокомпаниите пред сериозни изпитания. В тази кризисна ситуация, авиокомпаниите, подобно на туристическия бранш, ежедневно генерират загуби и очакват целенасочени мерки за подкрепа от държавата. Българските авиокомпании подготвят предложение за търсене на механизъм за подобно подпомагане.
На този фон растат и притесненията за поскъпване на самолетните билети, намаляване на полетите и възможни сътресения в туристическия сектор. Как се отразява тази криза на българските авиокомпании, доколко секторът е подготвен за подобни шокове и какво ни очаква през следващите месеци? По тези въпроси разговаряме с председателя на Асоциацията на българските авиокомпании – капитан Йовко Йоцев. Интервю на Живко Константинов.
българските авиокомпании. Снимка: личен архив
Горива и разходи
1. Как текущата геополитическа ситуация в Близкия изток влияе конкретно върху разходите на авиокомпаниите в България, особено по линия на авиационното гориво?
– „Европа е силно зависима от доставките на петрол през Ормузкия проток. Поради това и разходите ни за авиационно гориво се увеличават значително. Цените на авиационното гориво зависят не само от цената на петрола, но и от работата на наличните рафинерии.
В зависимост от това на кое летище зареждаме гориво нарастването на цените на авиационното гориво се движи между 60% и 80%. Има дори и по-драстични повишения на цените.“
2. При положение че цените на авиационното гориво нараснаха рязко, в някои случаи почти двойно, доколко този натиск вече се отразява върху финансовата устойчивост на българските превозвачи?
– „За съжаление текущата икономическа и политическа ситуация не работи в посока на поддържане на висока финансова устойчивост на българските превозвачи. През последните 2 години авиокомпаниите ни успяха да се стабилизират след световната КОВИД пандемия и да разширят флота и пазарните си позиции, но натрупаните финансови резерви не са големи.“
3. До каква степен авиокомпаниите могат да „поглъщат“ този ръст на разходите и кога неизбежно той се прехвърля върху цената на билетите?
– „Няма как авиокомпаниите да поемат нарастването на разходите само върху себе си дълго време. Ако ситуацията не се промени скоро, превозвачите ни ще бъдат принудени да повишат цените на своите превози. Това може да се отрази върху цената на билетите при редовни полети и върху цената на чартърните полети при превозите на групи. Разбира се, авиокомпаниите добре познават пазара си и чувствителността на своите клиени по отношение за цените. Ясно е, че нарастването на цените на всички горива се отразява върху цените на всички услуги и продукти, докато доходите на потенциалните пътници и съответно приходите на търговските партньори (при чартърните превози), остават същите. Това създава и натиск за намаляване на склонността на потенциалните клиенти да търсят авиационен превоз за цели, свързани с почивка или бизнес. Затова сме много внимателни с ценовата си политика, като отчитаме дългосрочния ефект от промените в цените.“
Цени на билетите и пазар
4. Очаквате ли съществено увеличение на самолетните билети в България и региона, предвид прогнозите за ръст от 10-20% по международни линии?
– „При дълго задържане на високите цени на авиационните горива, а неизбежно и на другите разходи на авиокомпаниите, това вероятно ще се случи. Въпросът е в какъв размер. Трябва да се каже, че с наближаване на летния сезон цените принципно се повишават и в момента това може да се съчетае с натиска заради повишаване на разходите на превозвачите.“
5. Как реагира пазарът – наблюдавате ли спад в резервациите или пренасочване на търсенето към „по-безопасни“ дестинации?
– „Точно това се случва в момента. В някои случаи полетите до определени дестинации стават невъзможни поради проблеми със сигурността и безопасността в района, а в други случаи пътниците се въздържат от пътувания дори в съседни райони поради негативни очаквания за общата политическа и икономическа ситуация. Но това е съвсем естествена реакция на пътниците и търговските ни партньори. Отчитаме намалено търсене и по тази причина не бързаме с промените в цените. Частично търсенето се пренасочва към полети до по-спокойни райони.“
6. Възможно ли е да се стигне до сценарий, при който високите цени реално ограничават въздушния транспорт за част от потребителите?
– „Трудно е да прогнозираме, но се надяваме да не се стигне до такъв резултат. Той е крайно неблагоприятен и за авиокомпаниите.“
Въздушно пространство и маршрути
7. Как затварянето на въздушни пространства в региона и пренасочването на полети влияят върху времетраенето на полетите и разходите за българските авиокомпании?
– „Нормално е да се очаква удължаване на маршрутите, които са в близост до пряко засегнатите райони. За съжаление, негативният резултат няма да е локализиран само в тях. Вероятно други участъци от въздушното пространство ще бъдат претоварени, а това с наближаването на силния туристически сезон в Европа може да доведе до повече закъснения на полетите. Всичко това пряко засяга разходите на авиокомпаниите в посока на увеличение.“
8. Има ли риск от трайна промяна на основни въздушни коридори между Европа, Азия и Близкия изток?
– „Има такава вероятност, но това изисква огромни инвестиции в летищна (и не само такава) инфраструктура и не се случва толкова бързо.“
9. Какви са оперативните предизвикателства при полети, които трябва да заобикалят конфликтни зони и да изминават хиляди километри повече?
– Всичко това води до по-високи променливи разходи, евентуално допълнителни междинни кацания, закъснения, по-високо натоварване на екипажите. Не можем да изключим и неудобствата за пътниците. Районите около конфликтните зони създава и известни затруднения с GPS навигацията, но екипажите ни са добре подготвени за подобни ситуации.“
Риск от недостиг и доставки
10. Съществува ли реален риск от недостиг на авиационно гориво в Европа, ако конфликтът се задълбочи, предвид зависимостта от региона?
– „Възможно е. Сега са засегнати не просто доставките на петрол, но и производството на авиационно гориво. Все пак се надяваме, че проблемите с доставките и производството на авиационно гориво ще са временни.“
11. До каква степен българските авиокомпании са защитени чрез дългосрочни договори или т.нар. fuel hedging?
– „Малко авиокомпании могат да си позволят хеджиране на цените на горивото. Това изисква допълнителни разходи за авиопревозвачите и рядко е по силите на авиокомпании с нашите размери. Много по-големи авиокомпании от нашите не ползват тези практики през последните години именно заради тези допълнителни разходи.“
Полети, капацитет и съкращения
12. Възможно ли е да се стигне до намаляване на полети или дори до временно закриване на линии, както вече се случва в други държави?
– „Някои от българските авиокомпании работят и по договори за мокър лизинг в райони, които са пряко засегнати. В момента, разбираемо, тези операции не се осъществяват. Възможно е да се закрият дестинации, ако приходите по тях не покриват разходите на превозвачите.“
13. Как авиокомпаниите балансират между намаляване (вероятно увеличение?) на разходите и запазване на мрежата си от дестинации?
– „Засега за сметка най-вече на собствени резерви, доколкото са налични, както и с коопериране с други превозвачи. Авиокомпаниите ни правят всичко възможно да запазят присъствието си на пазара.“
България и регионът
14. По-уязвима ли е България спрямо по-големите авиационни пазари в Европа при подобни кризи?
– „Донякъде. Пазарът на превозите на пътници от/до България, макар и нарастващ, не е голям по европейските мащаби. Българските авиокомпании отдавна станаха глобални оператори и са по-скоро зависими от глобалната икономическа ситуация.“
15. Какво е въздействието върху туристическия поток към България, особено през летния сезон?
– „Зависи от общите очаквания на хората и възможностите им да отделят част от доходите си за пътувания и почивки. Спрямо някои други доскоро привлекателни туристически дестинации изглеждаме по-сигурно и спокойно място. Дано това пренасочи част от туристите към България. Мисля, че сме силно подценена туристическа дестинация, особено по отношение на културния туризъм. Тук е въпрос и на своевременна реакция от страна на държава, общини, туристически бранш.“
Дългосрочни ефекти
16. Ако конфликтът продължи месеци, какви структурни промени очаквате в авиационния сектор?
– „Не е изключено да се намали броят на превозвачите в Европа и света, както и обслужваните дестинации. От друга страна, други дестинации могат да станат по-привлекателни. Кризите понякога отварят нови възможности. Българските авиокомпании се научиха да бъдат гъвкави и да оцеляват в трудни ситуации. Точно това ни прави надеждни партньори.“
17. Възможно ли е тази криза да ускори процеси като консолидация на авиокомпании или отпадане на по-малки играчи?
– „Принципно това е очаквана реакция, но понякога малките играчи са по-гъвкави и по-бързо преодоляват кризисните моменти.“
Зелена политика и устойчивост
18. Как настоящата криза влияе върху зелените политики в авиацията, при положение че индустрията вече е под натиск за по-скъпи устойчиви горива?
– „Съвсем очаквано, зелените политики ни затрудняват допълнително. Авиокомпаниите и без това правят всичко възможно да намаляват разходите си, включително и тези за гориво и при оперирането си правят всичко възможно да са „зелени“. За момента не виждаме преки положителни ефекти от европейските зелени политики в областта на авиацията. По-скоро сме подложени на огромна бюрократично-административна тежест и излишно нарастване на разходите.“
19. Реалистично ли е авиокомпаниите да продължат инвестиции в устойчивост при такива ценови шокове?
– „Авиокомпаниите постоянно правят инвестиции, за да направят оперирането си устойчиво и внедряват новости, за да повишават конкурентоспособността си. Нямаме избор.“
Рискове и сценарии
20. Кой е най-лошият сценарий за авиацията, ако конфликтът в Близкия изток ескалира още повече?
– „Намяляване на предлагания капацитет от авиокомпаниите по определени дестинации. Това пряко ще се отрази на възможностите за пътуване и неизбежно върху цените. Авиокомпаниите ще са внимателни с цените, но не могат дълго да оперират без възможността да покриват постоянните си разходи.“
21. И обратното – при бърза деескалация, колко време ще е необходимо секторът да се върне към нормални нива?
– „В момента можем бързо да възстановим превозите, но с течение на времето това ще става все по-трудно и бавно.“
Финален стратегически въпрос
22. Какво трябва да направят държавите и ЕС, за да защитят авиационния сектор от подобни геополитически шокове в бъдеще?
– „Да намалят административната и финансова тежест върху авиокомпаниите. Европейският авиационен бранш е най-регулираният в света. Това не създава непременно предпоставки за добро опериране, защото всяка авиокомпания днес трябва да поддържа огромен ресурс за постоянно осигуряване на съответствие с европейските изисквания. Авиокомпаниите в Европа често се използват като източници за набиране на финансов ресурс, който не се използва пряко за подобряване на превозите.“
Интервю на ЖИВКО КОНСТАНТИНОВ с капитан ЙОВКО ЙОЦЕВ – председател на Асоциацията на българските авиокомпании
__________________________________________
Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK
Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM
Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN
Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE
