България трябва да насочи туристическата си политика към по-висока добавена стойност от всеки посетител, вместо да преследва единствено ръст в броя на туристите. Това е позицията на Обединение „Бъдеще за туризма“ (ОБТ) по повод приетата Програма за управление на България за периода 2026-2030 г.
От организацията определят заложените цели и мерки в областта на туризма като амбициозни, но обръщат внимание, че на сектора са посветени едва последните осем от общо 208 страници в документа.
Според ОБТ основният въпрос вече не е само колко туристи посещават България, а колко дълго остават, какви услуги използват, какъв приход генерират за местната икономика и дали биха се върнали отново.
Повече туристи не означава автоматично по-успешен туризъм
Големият брой посетители може да създава положителна статистика, но не гарантира устойчиво развитие на сектора. Ако туристите остават за кратко, пътуват основно в най-натоварените месеци и използват ограничен набор от услуги, икономическият ефект за страната остава по-малък.
По-високата добавена стойност означава туристите да харчат не само за настаняване, но и за:
- ресторанти и местна кухня;
- културни и природни забележителности;
- организирани екскурзии;
- СПА, балнео и медицински услуги;
- спортни и развлекателни дейности;
- местни продукти и занаяти;
- транспорт и допълнителни туристически услуги.
Така приходите се разпределят между повече участници в местната икономика, вместо да остават концентрирани в ограничен брой хотели и курортни комплекси.
Целогодишният туризъм се нуждае от конкретни продукти
„България – дестинация през четирите сезона“ не е ново послание. Според ОБТ обаче то трябва да бъде подкрепено с конкретни туристически продукти, механизми за продажба и устойчива транспортна свързаност.
За да привлича посетители и през март, април, октомври и ноември, страната трябва да развива специализирани форми на туризъм, които не зависят изцяло от плажа, снега или летните температури.
Сред направленията с потенциал организацията посочва:
- СПА, балнео и медицински туризъм;
- културен и исторически туризъм;
- винени и гастрономически пътувания;
- конгресен и събитиен туризъм, познат като MICE;
- спортен туризъм;
- круизни програми;
- образователни пътувания;
- специализирани продукти за туристи над 55-годишна възраст.
Развитието на тези сегменти би могло да удължи активния сезон, да създаде по-постоянна заетост и да привлече посетители с различни интереси и по-висок бюджет.
Туроператорите липсват от управленската програма
Една от основните критики на ОБТ е, че в правителствената програма не се отделя достатъчно внимание на туроператорите и туристическите агенти.
„Дори и да създадем успешен продукт, търговецът във веригата липсва“, заявява председателят на Управителния съвет на организацията Павлина Илиева.
Туроператорът свързва транспорта, хотела, застраховката, трансферите, атракциите и допълнителните услуги в общ туристически пакет, който достига до крайния клиент. Това е особено важно при работата с международни пазари, където продуктите се договарят и продават значително преди началото на сезона.
Без ясна политика към организирания туристически бизнес дори добре разработените маршрути и преживявания могат да останат трудно достъпни за чуждестранните посетители.
Не повече сезонни работници, а повече професионалисти
Недостигът на кадри остава сред най-сериозните проблеми на туристическия сектор, но според ОБТ разговорът не бива да приключва с констатацията, че няма достатъчно служители.
Необходимо е да се анализира защо младите хора не разпознават туризма като привлекателна възможност за дългосрочно професионално развитие.
Сред необходимите решения са реално дуално обучение, качествени стажове, професионална квалификация и ясно очертани възможности за кариера.
„Не ни трябват просто повече работници. Трябват ни повече професионалисти“, подчертават от организацията.
Този подход поставя акцент и върху условията на труд, възнагражденията и възможностите за развитие. Качественият туристически продукт трудно може да бъде изграден върху постоянна смяна на сезонни служители и зависимост от евтина работна ръка, привлечена от чужбина.
Бизнесът иска решения преди сезона, а не в последния момент
Голяма част от мерките в правителствената програма са със срок за изпълнение към края на управленския мандат през 2030 г. Според ОБТ обаче туристическият сектор се нуждае и от конкретни междинни стъпки.
Туроператорите подготвят международните си програми с хоризонт от година до година и половина. Това означава, че решения за реклама, транспортна свързаност, данъци и регулации, взети непосредствено преди началото на сезона, често идват прекалено късно.
Бизнесът настоява за по-голяма предвидимост в няколко основни области:
- законодателство;
- данъчна политика;
- национална туристическа реклама;
- въздушен и сухопътен транспорт;
- кадрова политика;
- контрол върху сектора.
Според организацията туризмът не може да бъде управляван сезон за сезон, защото решенията за следващото лято често се вземат още преди приключването на настоящото.
Липсва достатъчен фокус върху сивата икономика
Друг съществен пропуск според ОБТ е отсъствието на темата за сивата икономика в туризма.
Организацията подкрепя засилването на контрола и изсветляването на сектора, но настоява правилата да се прилагат еднакво спрямо всички участници.
„Не може регистрираният и коректен бизнес да бъде проверяван постоянно, докато нелегалният работи без необходимата регистрация и трупа печалби“, заявява Павлина Илиева.
От ОБТ призовават за „по-умен контрол“, който да бъде насочен не само към лесно проследимите лицензирани компании, но и към реалното откриване на нерегистрирана туристическа дейност.
Добавената стойност трябва да се превърне в измерима цел
Позицията на туристическия бизнес очертава необходимостта успехът на сектора да не се измерва единствено чрез броя на пристиганията и реализираните нощувки.
По-пълната картина включва средния престой, разхода на турист, сезонното и регионалното разпределение на посещенията, заетостта през слабите месеци и дела на приходите, който остава в местните общности.
Правителството прие Програмата за управление на България за периода 2026-2030 г. с цел развитие на модерна, сигурна и конкурентоспособна държава. За туристическия сектор истинският тест ще бъде дали заложените намерения ще се превърнат в конкретни решения с ясен срок, бюджет и отговорни институции.
__________________________________________
Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK
Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM
Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN
Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE
