Столицата разполага с мрежа от 12 минерални бани, които могат да бъдат обединени в общ туристически продукт, работещ 365 дни в годината
Анализ на д-р Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация за туризъм – БАТ
Години наред говорим за необходимостта България да развива четирисезонен туризъм. Обсъждаме потенциала на СПА и балнеологията, здравния туризъм, културно-историческото наследство и нуждата от туристически продукти, които не зависят единствено от снега през зимата или хубавото време през юли и август.
В същото време в столицата имаме богатство, което буквално извира под краката ни – минералната вода.
На територията на София съществува цяла мрежа от минерални бани, изграждани през различни исторически периоди:
- Централната минерална баня;
- Банкя;
- Горна баня;
- Княжево;
- Овча купел;
- Панчарево;
- Железница;
- Доброславци;
- Требич;
- Кумарица;
- Гниляне;
- Чепинци.
Това са 12 места, които могат да бъдат част от обща концепция за София като европейска столица на минералната вода, здравето и градския СПА туризъм.
Вместо това голяма част от баните са затворени, разрушават се или са загубили своето първоначално предназначение.
Минерално наследство, което постепенно изчезва
Минералната баня в Доброславци е затворена и оставена да се руши. Банята в Требич е работила до 90-те години на миналия век, след което сградата е получила друга функция. Сходна е съдбата на банята в Кумарица.
Минералната баня в Гниляне също е затворена и е в разруха, а тази в Чепинци губи традиционната си функция още през 90-те години.
Княжевската баня е една от най-старите в тази система. Тя е изградена още през XVII век, а през 1881 г. мястото придобива допълнителна известност след посещението на първия български княз Александър Батенберг. Въпреки историческата си стойност банята е изоставена през 2010 г. и започва да се руши.
Банята в Горна баня е построена през 1927 г. върху мястото на по-стара турска баня. Сградата е архитектурен и културен символ на целия квартал и носи почти век история. Днес обаче отново говорим за необходимостта от нейното спасяване, вместо за туристите, които би могла да привлича.
Овча купел, Панчарево и Железница показват различни възможности
Минералната баня в Овча купел е построена през 1933 г. и десетилетия наред е част от живота на града, преди да бъде затворена през 80-те години.
През последните години започна нейното възстановяване с идея сградата да получи хибридна функция – термален център, съчетан с пространства за други дейности. Това е посока, която показва, че при наличие на ясна концепция и институционална воля изоставеното наследство може да получи нов живот.
Панчарево и Железница са сред местата, които продължават да пазят традиционната функция на минералната баня. Панчаревската баня, построена през 1945 г., работи с отделни мъжко и женско отделение. Банята в Железница също функционира като класическа минерална баня и е изградена с доброволния труд на местната общност.
Банкя доказва, че историческата баня може да има бъдеще
Банкя вече показва нещо още по-важно – историческа минерална баня може да бъде възстановена и превърната в съвременен СПА продукт.
Именно върху този модел трябва да разсъждаваме.
Не е необходимо да унищожаваме историята, за да създадем нещо модерно. Но не трябва и да превръщаме историческите сгради единствено в паметници, които могат да бъдат разглеждани само отвън.
Необходимо е да намерим начин историята да работи.
Да влезеш в сграда на почти сто години и да използваш същата минерална вода, около която поколения преди нас са изграждали квартали и градски живот, но да получиш съвременна СПА, балнеоложка или рехабилитационна услуга – това вече е завършено туристическо преживяване.
Минералният извор сам по себе си не е туристически продукт
Силни могат да бъдат онези туристически обекти, които работят целогодишно и съчетават различни форми на туризъм – балнео, СПА, уелнес, култура, природа и градска среда.
За да се случи това, инфраструктурното развитие е от съществено значение.
Не е достатъчно да имаш минерален извор. Не е достатъчно дори да притежаваш великолепна историческа сграда.
Около нея трябва да има:
- удобен транспорт и лесен достъп;
- паркове и качествена пешеходна среда;
- хотели и заведения;
- медицински и рехабилитационни услуги;
- културни забележителности;
- професионално управление;
- общ маркетинг и туристическа информация.
Тогава минералната баня престава да бъде просто място, на което местните хора ходят заради водата. Тя се превръща в дестинация.
Как би изглеждало тридневно преживяване в София?
Представете си турист, който пристига за три дни в столицата.
През първия ден разглежда антична Сердика, храм-паметника „Св. Александър Невски“, историческия център и музеите.
Втория ден прекарва сред природата на Витоша.
На третия посещава историческа минерална баня, където използва лечебната вода на София. Вечерта завършва пътуването си в ресторант, театър, концертна зала или опера.
Този човек няма просто да е посетил София. Той ще е преживял града.
България трябва да продава именно преживяване, а не просто хотелско легло, чадър, лифт карта или входен билет. Същото важи и за минералната вода.
Не трябва да продаваме само вода. Трябва да изградим около нея преживяване, което обединява история, архитектура, здраве, СПА, култура, гастрономия, паркове и градска среда.
Централната минерална баня трябва да бъде сърцето на концепцията
Трудно е да говорим за минералното богатство на София и да заобиколим най-големия символ на тази тема – Централната минерална баня.
Емблематичната сграда е открита на 13 май 1913 г. и някога е сред най-модерните минерални бани в Европа. Днес част от нея е превърната в Регионален исторически музей – София, което безспорно има своята културна стойност.
Но остава големият въпрос: може ли Централната минерална баня да разказва пълноценно собствената си история, ако водата вече не е централна част от преживяването в нея?
Това не означава разрушаване или премахване на музея. Не става дума и за противопоставяне между култура и туризъм.
Тъкмо обратното – трябва да бъде намерен модел, при който музейната функция, историческата архитектура и минералната вода съществуват заедно.
Историята не трябва само да се гледа във витрина. Тя трябва и да се преживява.
Термален център до антична Сердика?
Възстановяването на термална функция в част от Централната минерална баня би създало туристически продукт, който трудно може да бъде повторен от друга европейска столица.
Само в рамките на няколкостотин метра могат да бъдат свързани:
- Централната минерална баня;
- Ларгото и антична Сердика;
- джамията „Баня Баши“;
- Софийската синагога;
- православни храмове;
- Женският пазар;
- културни и гастрономически преживявания.
Това е рядка концентрация на история, религии, архитектура, минерална вода и градска култура.
Защо да няма туристическа марка „Минерална София“?
Защо 12-те минерални места в столицата продължават да бъдат разглеждани поотделно?
Обща концепция „Минерална София“ би могла да свърже Централната баня, Банкя, Горна баня, Княжево, Овча купел, Панчарево, Железница и останалите исторически места в една разпознаваема мрежа.
Тя може да включва:
- единна карта на минералните извори и бани;
- обща туристическа марка;
- тематични исторически маршрути;
- медицински и рехабилитационни програми;
- СПА и уелнес пакети;
- удобни връзки с градския транспорт;
- партньорства с хотели и туроператори;
- обща дигитална платформа;
- реклама на международните пазари.
Това вече би било цялостен туристически продукт. И най-важното – той няма да приключва на 31 август. Ще работи през януари, март и ноември. Ще работи 365 дни в годината.
София не започва от нулата
Минералната вода е сред най-силните инструменти, с които България разполага за развитието на целогодишен туризъм.
При София към природния ресурс са добавени история, архитектура и вече изградена градска среда.
Столицата има минерална вода, исторически сгради, туристи, международно летище, хотелска база, Витоша и изключително културно наследство. Необходимо е тези елементи да бъдат свързани.
Един от големите проблеми на българския туризъм не е липсата на достатъчно дадености. Напротив – имаме почти всичко, но твърде често разглеждаме отделните ресурси самостоятелно.
Туризмът на бъдещето изисква точно обратното: свързването им в цялостно и лесно разпознаваемо преживяване.
Минералните бани на София не са просто сантимент към миналото. Те могат да бъдат част от икономиката на бъдещето – да създават работни места, да привличат инвестиции, да удължават престоя на туристите и да дават нов живот на кварталите около тях.
Водата е тук от векове.
Въпросът е дали най-после ще се научим да използваме богатството, което вече имаме.
__________________________________________
Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK
Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM
Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN
Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE



