минералните бани на София

София стои върху минерално богатство. Защо още не го използваме?

СЛЕДИ TRAVELRADAR И В GOOGLE
Добави ни като предпочитан източник и виждай по-често публикациите ни в Google.
Black Weeks във VASCO. Електронни преводачи на страхотна цена с 20% отстъпка. Допълнителни 5% с код radar5

Столицата разполага с мрежа от 12 минерални бани, които могат да бъдат обединени в общ туристически продукт, работещ 365 дни в годината

Анализ на д-р Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация за туризъм – БАТ

Стани Ръководител на полети. Въздушното пространство има нужда от теб

Години наред говорим за необходимостта България да развива четирисезонен туризъм. Обсъждаме потенциала на СПА и балнеологията, здравния туризъм, културно-историческото наследство и нуждата от туристически продукти, които не зависят единствено от снега през зимата или хубавото време през юли и август.

В същото време в столицата имаме богатство, което буквално извира под краката ни – минералната вода.

На територията на София съществува цяла мрежа от минерални бани, изграждани през различни исторически периоди:

Gullivair Банкок Пукет Малдиви
  • Централната минерална баня;
  • Банкя;
  • Горна баня;
  • Княжево;
  • Овча купел;
  • Панчарево;
  • Железница;
  • Доброславци;
  • Требич;
  • Кумарица;
  • Гниляне;
  • Чепинци.

Това са 12 места, които могат да бъдат част от обща концепция за София като европейска столица на минералната вода, здравето и градския СПА туризъм.

Вместо това голяма част от баните са затворени, разрушават се или са загубили своето първоначално предназначение.

Минерално наследство, което постепенно изчезва

Минералната баня в Доброславци е затворена и оставена да се руши. Банята в Требич е работила до 90-те години на миналия век, след което сградата е получила друга функция. Сходна е съдбата на банята в Кумарица.

Минералната баня в Гниляне също е затворена и е в разруха, а тази в Чепинци губи традиционната си функция още през 90-те години.

Княжевската баня е една от най-старите в тази система. Тя е изградена още през XVII век, а през 1881 г. мястото придобива допълнителна известност след посещението на първия български княз Александър Батенберг. Въпреки историческата си стойност банята е изоставена през 2010 г. и започва да се руши.

Банята в Горна баня е построена през 1927 г. върху мястото на по-стара турска баня. Сградата е архитектурен и културен символ на целия квартал и носи почти век история. Днес обаче отново говорим за необходимостта от нейното спасяване, вместо за туристите, които би могла да привлича.

Овча купел, Панчарево и Железница показват различни възможности

Минералната баня в Овча купел е построена през 1933 г. и десетилетия наред е част от живота на града, преди да бъде затворена през 80-те години.

През последните години започна нейното възстановяване с идея сградата да получи хибридна функция – термален център, съчетан с пространства за други дейности. Това е посока, която показва, че при наличие на ясна концепция и институционална воля изоставеното наследство може да получи нов живот.

Панчарево и Железница са сред местата, които продължават да пазят традиционната функция на минералната баня. Панчаревската баня, построена през 1945 г., работи с отделни мъжко и женско отделение. Банята в Железница също функционира като класическа минерална баня и е изградена с доброволния труд на местната общност.

Банкя доказва, че историческата баня може да има бъдеще

Банкя вече показва нещо още по-важно – историческа минерална баня може да бъде възстановена и превърната в съвременен СПА продукт.

Именно върху този модел трябва да разсъждаваме.

Не е необходимо да унищожаваме историята, за да създадем нещо модерно. Но не трябва и да превръщаме историческите сгради единствено в паметници, които могат да бъдат разглеждани само отвън.

Необходимо е да намерим начин историята да работи.

Да влезеш в сграда на почти сто години и да използваш същата минерална вода, около която поколения преди нас са изграждали квартали и градски живот, но да получиш съвременна СПА, балнеоложка или рехабилитационна услуга – това вече е завършено туристическо преживяване.

Минералният извор сам по себе си не е туристически продукт

Силни могат да бъдат онези туристически обекти, които работят целогодишно и съчетават различни форми на туризъм – балнео, СПА, уелнес, култура, природа и градска среда.

За да се случи това, инфраструктурното развитие е от съществено значение.

Не е достатъчно да имаш минерален извор. Не е достатъчно дори да притежаваш великолепна историческа сграда.

Около нея трябва да има:

  • удобен транспорт и лесен достъп;
  • паркове и качествена пешеходна среда;
  • хотели и заведения;
  • медицински и рехабилитационни услуги;
  • културни забележителности;
  • професионално управление;
  • общ маркетинг и туристическа информация.

Тогава минералната баня престава да бъде просто място, на което местните хора ходят заради водата. Тя се превръща в дестинация.

Как би изглеждало тридневно преживяване в София?

Представете си турист, който пристига за три дни в столицата.

През първия ден разглежда антична Сердика, храм-паметника „Св. Александър Невски“, историческия център и музеите.

Втория ден прекарва сред природата на Витоша.

На третия посещава историческа минерална баня, където използва лечебната вода на София. Вечерта завършва пътуването си в ресторант, театър, концертна зала или опера.

Този човек няма просто да е посетил София. Той ще е преживял града.

България трябва да продава именно преживяване, а не просто хотелско легло, чадър, лифт карта или входен билет. Същото важи и за минералната вода.

Не трябва да продаваме само вода. Трябва да изградим около нея преживяване, което обединява история, архитектура, здраве, СПА, култура, гастрономия, паркове и градска среда.

Централната минерална баня трябва да бъде сърцето на концепцията

Трудно е да говорим за минералното богатство на София и да заобиколим най-големия символ на тази тема – Централната минерална баня.

Емблематичната сграда е открита на 13 май 1913 г. и някога е сред най-модерните минерални бани в Европа. Днес част от нея е превърната в Регионален исторически музей – София, което безспорно има своята културна стойност.

Но остава големият въпрос: може ли Централната минерална баня да разказва пълноценно собствената си история, ако водата вече не е централна част от преживяването в нея?

Това не означава разрушаване или премахване на музея. Не става дума и за противопоставяне между култура и туризъм.

Тъкмо обратното – трябва да бъде намерен модел, при който музейната функция, историческата архитектура и минералната вода съществуват заедно.

Историята не трябва само да се гледа във витрина. Тя трябва и да се преживява.

Термален център до антична Сердика?

Възстановяването на термална функция в част от Централната минерална баня би създало туристически продукт, който трудно може да бъде повторен от друга европейска столица.

Само в рамките на няколкостотин метра могат да бъдат свързани:

  • Централната минерална баня;
  • Ларгото и антична Сердика;
  • джамията „Баня Баши“;
  • Софийската синагога;
  • православни храмове;
  • Женският пазар;
  • културни и гастрономически преживявания.

Това е рядка концентрация на история, религии, архитектура, минерална вода и градска култура.

Защо да няма туристическа марка „Минерална София“?

Защо 12-те минерални места в столицата продължават да бъдат разглеждани поотделно?

Обща концепция „Минерална София“ би могла да свърже Централната баня, Банкя, Горна баня, Княжево, Овча купел, Панчарево, Железница и останалите исторически места в една разпознаваема мрежа.

Тя може да включва:

  • единна карта на минералните извори и бани;
  • обща туристическа марка;
  • тематични исторически маршрути;
  • медицински и рехабилитационни програми;
  • СПА и уелнес пакети;
  • удобни връзки с градския транспорт;
  • партньорства с хотели и туроператори;
  • обща дигитална платформа;
  • реклама на международните пазари.

Това вече би било цялостен туристически продукт. И най-важното – той няма да приключва на 31 август. Ще работи през януари, март и ноември. Ще работи 365 дни в годината.

София не започва от нулата

Минералната вода е сред най-силните инструменти, с които България разполага за развитието на целогодишен туризъм.

При София към природния ресурс са добавени история, архитектура и вече изградена градска среда.

Столицата има минерална вода, исторически сгради, туристи, международно летище, хотелска база, Витоша и изключително културно наследство. Необходимо е тези елементи да бъдат свързани.

Един от големите проблеми на българския туризъм не е липсата на достатъчно дадености. Напротив – имаме почти всичко, но твърде често разглеждаме отделните ресурси самостоятелно.

Туризмът на бъдещето изисква точно обратното: свързването им в цялостно и лесно разпознаваемо преживяване.

Минералните бани на София не са просто сантимент към миналото. Те могат да бъдат част от икономиката на бъдещето – да създават работни места, да привличат инвестиции, да удължават престоя на туристите и да дават нов живот на кварталите около тях.

Водата е тук от векове.

Въпросът е дали най-после ще се научим да използваме богатството, което вече имаме.

__________________________________________

Последвайте TravelRadar.bg във FACEBOOK

Последвайте TravelRadar.bg в INSTAGRAM

Последвайте TravelRadar.bg в LINKEDIN

Последвайте TravelRadar.bg в YOUTUBE

ИСКАШ ОЩЕ НОВИНИ ОТ TRAVELRADAR?
Добави TravelRadar.bg като предпочитан източник в Google и откривай по-лесно следващите ни публикации.
Настройката се управлява от Google.
Свързани публикации
Общо
0
Споделете