България очаква 2026 г. като година на културния туризъм и преломна за планинския

2026 г. – ключова година за българския туризъм

Като година на културния туризъм и преломна за планинския очаква България 2026 г. според вече заявеното от министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош. Усилията на държавата са насочени към това България да стане дестинация за целогодишен туризъм и да излезе от рамките на етикета, че е евтина.

Фокусът ще бъде върху вътрешния туризъм, но работата по стратегическите пазари ще продължи и през 2026 г. Тези заявки бяха дадени от министър Боршош през изминалата година, в която 11 месеца секторът се развиваше в условията на редовно правителство.

---

Туризмът като стратегически сектор за държавата

„Ако успеем да надградим постигнатото на национално ниво през следващата година, ще можем да превърнем туризма в устойчив и стратегически значим сектор за държавата“, заяви Мирослав Боршош в края на миналата година по време на заседание на Националния съвет по туризъм.

В срещата участваха представители на държавни институции, общини, туристическия бранш, браншови и неправителствени организации. В рамките на заседанието бяха отчетени резултатите от изминалата година и очертани основните приоритети за развитието на сектора през 2026 г.

По прогноза на Световния съвет за пътуване и туризъм (WTTC) приносът на сектор „Туризъм“ към брутния вътрешен продукт на България ще достигне 8,4 процента през 2025 г., заяви през октомври заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева. Преди това делът е бил малко под 7 процента.

---

2026 – Година на културния туризъм

Министерството на туризма обяви 2026 година за Година на културния туризъм. Сред причините за този избор заместник-министър Ирена Георгиева посочи, че културният туризъм:

• удължава туристическия сезон;
• стимулира целогодишни пътувания;
• създава по-висока добавена стойност;
• привлича туристи с по-голяма ангажираност към местните общности;
• подпомага равномерното регионално развитие;
• отговаря на глобалната тенденция за устойчиви и автентични преживявания.

България разполага с едно от най-богатите културни наследства в Европа – от праисторически обекти и тракийски съкровища, през антични и средновековни градове, до живи традиции, фестивали и занаяти.

Министър Мирослав Боршош подчерта, че за развитието на културния туризъм са ключови фактори като устойчивостта, достъпът, инфраструктурата, туристическият поток и цялостната концепция за представяне на България като част от националния туристически бранд.

---

Приоритетни форми на туризъм през 2026 г.

Културен и исторически туризъм

Културният и историческият туризъм ще бъдат базови за удължаване на сезона и привличане на високоплатежни туристи чрез исторически, фестивални и занаятчийски маршрути.

---

Здравен, СПА и медицински туризъм

Здравният туризъм има потенциал за над 140 милиона евро годишна добавена стойност. Приоритетни направления са денталната медицина, репродуктивното здраве и рехабилитацията.

По данни от проучване, инициирано от Министерството на туризма, България може да реализира годишна брутна добавена стойност от над 140 милиона евро от около 22 000 чуждестранни посетители за медицински туризъм.

Хисаря стана първият български град, приет в Европейската асоциация на историческите термални градове. България получи и международно признание с избора на д-р Сийка Кацарова за президент на Европейската СПА асоциация.

---

Винен и гастрономически туризъм

Виненият и гастрономическият туризъм ще бъдат сред ключовите приоритети, след като България стана част от Европейския културен маршрут „Пътят на виното“ (Iter Vitis).

През 2025 г. страната беше домакин на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм към ООН с участници от 31 държави. Министерството на туризма стартира и националната кампания „Следвай пътя на виното“.

---

Събитийен и конгресен туризъм

Развитието на фестивали и мащабни спортни събития, като Световното първенство по волейбол през 2026 г., се очаква да генерира икономически ефект над 20 милиона евро и да привлече над 10 000 чуждестранни туристи.

---

Планински туризъм – четирисезонен модел

България ще работи за превръщането на планинския туризъм в целогодишен. Целта е преминаване от чисто ски туризъм към четирисезонен модел, включващ планинско колоездене и климатолечение.

Министър Боршош определи 2026 г. като преломна за българския планински туризъм, като подчерта нуждата от нови писти, съоръжения и по-добра достъпност до планините.

---

Поклоннически туризъм

Поклонническият туризъм бележи устойчив ръст от 5 до 10 процента годишно. През 2025 г. беше представен нов национален пътеводител с десет поклоннически маршрута, обхващащи духовни и културни светини в различни региони на страната.

---

Луксозен туризъм

Развитието на луксозния туризъм цели утвърждаване на България като бутикова дестинация чрез съчетаване на петзвезден комфорт с автентични преживявания.

През първите девет месеца на 2025 г. са отчетени над 1,2 милиона нощувки в петзвездни и бутикови места за настаняване – ръст от 11 процента на годишна база.

*Информация на БТА