Кока-Кола в България: Връщаме времето назад и се телепортираме 60 години по-рано
Има истории, които не просто се разказват — те се усещат. Като първата глътка от студена Кока-Кола в летен ден, или ароматът на спомен от детството.
Историята на Кока-Кола в България е точно такава — пъстра, смела, пълна с хора, мечти, бартери и… една закъсала „Варшава“ на Витоша.
Нека се впуснем заедно в едно пътуване, което започва през 60-те и стига до бъдещето. Пътуване, в което всяка бутилка разказва част от българската душа.
Вкусът на мечтите (1965–1989)
Всичко започва не в София, а в Париж. Годината е 1963. Един технолог от „Тексим“ – Тончо Михайлов – отива на командировка. Целта му? Да проучи технологията за производство на оранжада. Мястото? Едно парижко бистро. Напитката, която поръчва? Оранжада.
Но това, което получава, не е просто вкус — това е искра – Фанта.
Очарован от напитката, Тончо иска още. Настоява домакините му да го отведат при производителя — и така се озовава в офиса на Кока-Кола. Там започва всичко.
И с типичната българска смелост, той кани представителите на компанията да дойдат в София. Без официално разрешение. Малко паника, малко хумор, но както казва шефът му:
„Като е гарга – да е рошава.“
Следват срещи — дори с Първия секретар на БКП. Без съгласие от Москва, без бавене, България казва „да“ на Кока-Кола.
Една „Варшава“, бутилка Кока-Кола и Копитото
Гостите от Кока-Кола са настанени в „Плиска“. В събота, Тончо ги качва в „славната“ си „Варшава“, за да ги разведе по Витоша. Към Копитото. Но… колата спира. Момент на неловкост? Не. Момент на смях, на стъклени бутилки, които се отварят на ръка, и на спомен, който остава завинаги.
Кока-Кола на кирилица: Гордост в бутилка
Официалният договор е подписан на 1 август 1965 г., а през декември на пазара вече се появяват първите бутилки Кока-Кола с етикет на кирилица — първи в света!
Символичен акт на национално самочувствие. Глътка гордост.
Бартер с ягодово сладко? Да, България!
Когато в края на 60-те валутата не достига, решението е гениално: бартер. Ягодово сладко и доматен концентрат срещу концентрат за Кока-Кола. Ресурсност в действие!
Разширение, вкус и местен почерк
През 1979 г. фабриката в кв. „Хладилника“ започва да бълва не само Кока-Кола, но и Schweppes, както и български марки като „Рената“ (диабетична напитка) и „Вишна“. Световен вкус, локална идентичност.
Вкусът на свободата (1990–1999)
1990-те носят вятър на промяната. Падането на Стената, нови граници, нова култура. И… ледено студена Кока-Кола.
През 1992 г., компанията отваря офис у нас. През 1996 г. започва работа заводът в Костинброд — модерен, мощен, символ на новата България. С признание: „Инвеститор на годината“.
Вкусът на споделянето (2000–2014)
С новото хилядолетие Кока-Кола става още по-близка. През 2002 г. се създава Кока-Кола ХБК България. Връзката с потребителите става още по-силна.
През 2004 г. – 25 вдъхновяващи българи носят олимпийския огън, бутилки с лимитиран дизайн запечатват момента.
2005 – любимата „Банкя“ се присъединява към семейството на Кока-Кола.
2008 – началото на „Моят зелен град“.
2009 – Happy Energy Tour – музика, емоции, свързаност.
2011 – „Share a Coke“. Истински имена върху бутилки. Моментът, в който откриваш своето.
Вкусът с мисия (2015–2025)
Със стъпка в бъдещето, Кока-Кола насочва усилия към устойчивост. По-малко пластмаса. Повече грижа. Повече мисия.
2017 – Гинес рекорд: най-голямата мозайка от стъклени бутилки.
Същата година – лимитирани бутилки с български шевици. Културна гордост.
2019 – 40 милиона лева инвестиция в нова, енергийно ефективна бутилираща линия в Костинброд.
Финал, който е само началото
Кока-Кола не просто е напитка. Тя е разказ, който продължава. От Тончо Михайлов до всяка бутилка с име. От бартер с ягодово сладко до еко инициативи и олимпийски огън. От мечти до мисия.
Шейсет години по-късно, България не просто пие Кока-Кола. Тя пише част от историята ѝ.
- В партньорство с Coca-Cola Bulgaria
