Туризмът е основен икономически фактор в Европейския съюз. Броят на посетителите вече почти се е върнал до нивата отпреди пандемията от КОВИД-19, а приходите от туризъм осигуряват значителен дял от БВП и носят сериозни постъпления в държавните бюджети.
Но не всичко е наред в туристическия сектор на Европа. Пренаселени плажове и претъпкани центрове на градове бележат още един летен туристически сезон, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Докато туристическата индустрия тържествува заради растящия брой посетители и печалби, недоволството сред жителите на популярни дестинации се засилва.
Икономическото значение на туризма в ЕС
Принос към икономиката
Според Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC) туристическият сектор се очаква да допринесе с близо 1,9 трилиона евро към БВП на ЕС тази година – около 10,5% от икономиката на блока. През 2024 г. цифрата беше 1,8 трилиона евро, а прогнозите са до 2035 г. туризмът да генерира около 2,3 трилиона евро.
Европейската комисия изчислява, че туризмът формира 5,1% от общата брутна добавена стойност в ЕС.
Възстановяване след пандемията
Туризмът се възстанови още през 2023 г. Жителите на ЕС са похарчили 555 милиарда евро за туристически пътувания. Около 65% от тях са пътували поне веднъж, като 43% са предпочели родината си, а 57% са избрали чужбина.
Туризмът като работодател
През 2022 г. в ЕС 2,4 милиона предприятия са били част от туристическата индустрия, осигурявайки работа на 12,3 милиона души. Според други оценки секторът подкрепя до 23 милиона работни места.
В страни като Хърватия и Гърция туризмът носи до 18% от БВП и над 20% от заетостта.
Кой къде пътува?
Южна Европа – магнит за туристи
Испания е туристическа дестинация №1 с 98 милиона чуждестранни посетители през 2024 г., донесли 12,3% от БВП. Тя е лидер и по брой нощувки – 302 милиона, следвана от Италия, Франция, Гърция и Австрия.
Германски и френски туристи
Германците и французите харчат най-много по време на почивките си. Германия отбеляза рекорд от 496 милиона нощувки през 2024 г., като тенденцията се запазва и през 2025 г.
Регионални различия
Докато в Нидерландия или Франция над 80% от населението е пътувало, в Румъния делът е едва 26,8%.
Туризмът в България
У нас се очаква ръст между 5 и 7% през първата половина на 2025 г., но нивата все още са под тези отпреди пандемията. Очакванията са по-голям ръст след присъединяването към еврозоната през 2026 г.
Инициативи и финансиране на туризма в ЕС
Политически стратегии
ЕС следва „Пътна карта за прехода на туризма“ (2022 г.), която предвижда мерки за зелен и дигитален преход, устойчивост и иновации. През 2030 г. целите са свързани с устойчивост, дигитализация и развитие на уменията.
Програми за подкрепа
- Erasmus+ – образование и мобилност в сферата на туризма
- ЕФРР – устойчива туристическа инфраструктура
- Кохезионен фонд – транспорт и екология
- ЕСФ+ – обучение и квалификация
- ЕЗФРСР – селски туризъм
- Interreg – трансгранични туристически проекти
Да стигнеш дотам (и да се върнеш обратно)
Шенгенското пространство улесни туризма, като осигурява свободно движение за над 450 милиона души. Но нарастващият натиск върху местните общности води до протести и нови регулации.
Пренаселеност и местни реакции
- В Барселона и Палма де Майорка местните жители настояват срещу масовия туризъм.
- В Атина бяха ограничени новите регистрации на апартаменти за краткосрочен наем.
- В Гърция беше въведена такса за круизните кораби.
- В Зансе Сханс (Нидерландия) се планира входна такса.
Как да се намери баланс?
Различни региони прилагат различни подходи, за да ограничат прекомерния туризъм:
- Инвестиции в инфраструктура – Исландия насочва туристическите такси към опазване на околната среда.
- Стратегическо планиране – Дубровник управлява круизните посещения чрез партньорства.
- Участие на общностите – във Фландрия местните участват в планирането.
- Диверсификация – Австрия развива летен туризъм в ски курорти.
- Регулации – Венеция въвежда такса за достъп.
Туризмът в Европейския съюз е едновременно двигател на икономиката и източник на социални напрежения. Устойчивото му развитие ще зависи от баланса между икономическите ползи, нуждите на местните общности и опазването на природата и културното наследство.
